Гореща молба   Дните есенни вече започнаха и ми идва наум старостта Нищо! – нека се смесват на плочника жълто слънце и жълти листа. Още пръстите търсят писалката, още радва ме топлия ден, само дето смущава ме малката аналогия с други край мен. Млади хора, на помощ елате ми в една есен подобна на таз, щом напуснат ме сетните атоми на живеца, заложен във нас. Стоп! – кажете ми, почнал е залезът, всички стихове вече да спрат. Докажете ми с точна анализа че е правилен вашия съд. Това дело е дело обществено и вий строги бъдете съвсем. Аз не ще ви послушам естествено, но това е отделен проблем.   България загуби една от най-светлите си личности. На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров. Той беше приет в петък във Военномедицинска академия в столицата в много тежко състояние след няколко инсулта.    Бог да го прости!   Не знаем дали Валери Петров вярваше в Бог. И ако да - в кой точно. За него Бог беше Човекът - с всичките му недостатъци, залитания, възходи и падения. Молеше се за хората, за доброто и за любовта. И вярваше в тях. Никъде в творчеството му не се прокрадна и полъх от омраза и жестокост - защо ли? Нима не е имал поводи? Имал е. Но не си го позволи. Защото в крехкото му тяло се криеше изненадващо силен дух, докоснат от божествената светлина на съзиданието, а не от сатанинския мрак на разрушението.    Нежността и добротата бяха неговите оръжия. Дали победи? Кой знае. Дано да е така. Тялото е тленно, написаното остава. В стихотворението му "Гореща молба", което публикуваме по-горе, той моли младите хора да не се отбиват от неговия път - пътя на любовта към човека и човечеството. Ще го направят ли младите хора?... Точно днес няма да си позволим да се съмняваме.     А на тези, които вероятно само са чували името му и не знаят подробности за пребогатия му живот, ще кажем: Валери Петров е един от най-изтъкнатите български поети, сценаристи, драматурзи и преводачи. Роден е на 22 април през далечната 1920 г. Майка му Мария Петрова е преподавателка по френски език в София, баща му - д-р Нисим Меворах, е професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деец, посланик в САЩ, представител на България в ООН.   Малкият Валери учи в Италианския лицей в столицата. Стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем", а през 1938 г. излиза първата му книга "Птици към север" под псевдонима Асен Раковски. По-късно пише поемите: "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности".   През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, работи като лекар.   От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.   По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми "Бояна", редактор в издателство "Български писател".   Автор е на сценариите към редица популярни български филми, сред които "На малкия остров" (1958), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966). "На малкия остров" (1958), , "Йо-хо-хо" (1981).   Валери Петров беше избран в Седмото Велико народно събрание (1990-1991), но веднага след изборите подава оставка и не всъпва в длъжност депутат.   Дал е на България великолепни преводи на световни класици, сред които се открояват съчиненията на Уилям Шекспир, Джани Родари, Ръдиард Киплинг. Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за "Пет приказки" (1988).   Клуб Z изказва най-искрените си съболезнования на близките на големия поет и човек Валери Петров.   Светла му памет!    

Мир на душата му и Светлина по пътя...
... В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй което ти казва сърцето…
Валери Петров

Вечна му памет!Ще остане като светъл спомен в сърцата ни този позитивен,
изключителен творец и човек!

Поклон!
Светла да е паметта му!

Любим поет! Поклон! Вечна му памет!

Мир на душата му!

Голям! Много голям!

Вечна му памет!

по пътя на душата му!

И наяве почва приказката пъстра -
Палечко отново тръгва по света.

Като своя герой е Валери Петров, върви през света - не, не като спомен; като светлина върви ...

Мир на душата на големия поет, на човека!

Прекрасен, мил, мъдрец, олицетворение на най хубавите добродетели . За мен той Е еталон на човечност.