2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3767 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2014 22:53
Тя не е трябвало да се роди, защото баща й не пожелал да се ожени за майка й. Но се родила - като извънбрачно дете. Имала гладно детство сред беди и война. Но "пробила" в киното, прославила се и спечелила "Оскар". Смятали я за грозна. Но станала символ на италианската хубост. Харесала си за съпруг вече женен мъж. Но успяла да го разведе и да се омъжи за него. Не бивало да ражда. Но родила двама синове - сега единият режисира стотния й филм... Всичко това е София Лорен. Легендарната актриса, която олицетвори италианката в очите на света. Харесва й че носи името на богинята на мъдростта и обича да казва: "Родих се мъдра и сред нищета - това бяха предимствата, които са ми дарени от детството". ------------------------ Животът на София Лорен сам по себе си прилича на италиански филм - началото е в жанра на неореализма, а с течение на годините заприличва на феериите на Фелини. Интригата се заплита още от майката на София - Ромилда Вилани. Тя е родом от Пицуоли - живописно с бедността си градче на брега на Тиренско море, на един час път от Неапол. В семейството имало общо 4 деца и малко пари. Ромилда била най-малката, най-красивата и най-талантливата. Свирела отлично на роял, а на 17 години станала победителка в конкурс за двойнички на Грета Гарбо. Наградата била пътуване с кораб за кинопроби в Холивуд, но семейството не пуснало Ромилда от страх да не й се случи нещо лошо. Пратили я в Рим да усъвършенства свиренето на роял. Там на улицата я спрял млад хубавец и казал: "Синьорина! Вие сте момичето на моите мечти!". Това бил Рикардо Шиколоне, син на състоятелни родители с актьорски амбиции. След двумесечна страстна връзка Ромилда забременяла. Но Рикардо не пожелал да се оженят. Просто изчезнал. На 9 септември 1934 г. в отделението за неомъжени родилки на една бедняшка клиника в Рим Ромилда родила дъщеричката си София. Кръстила я така в чест на майката на Рикардо - с надеждата все пак да го склони на брак. Той наистина се отбил в клиниката, зърнал бебето и дори му дал името си. Но после пак изчезнал. Ромилда се връща в Пицуоли със София. Там бебето става веднага знаменито - то е първото извънбрачно дете в градчето. Детството на София минава под знака на майчината борба за склоняване на бащата към брак. След дълги безуспешни увещания Ромилда решава да забременее пак от Рикардо Шиколоне с мечтата поне с второто дете да го обвърже най-после. Така се ражда по-малката сестра на София - Мария. Шиколоне обаче отказва да я признае за своя. Започват безкрайни съдебни битки. Години по-късно София ще заяви, че бащата е бил "най-важният човек" в живота й, защото със самия факт на отсъствието си е изковал характера й и е прехвърлил върху нея "мъжката" роля на защитник на майката и сестрата. Така тя се научила да не се доверява на никого, да не се оплаква, да разчита само на себе си.
Закалява я и войната - с глада, смъртта, въшките, опашките за вода, бомбардировките. Преживеният кошмар един ден ще се превърне в огромно предимство за актрисата София Лорен, която с удивителна сила ще пресъздаде всички трусове на времето чрез своите героини. На 15 години смятаната дотогава за грозновата с голямата си уста и високия си ръст София внезапно разцъфтява и мама Ромилда проглежда, че може да се реваншира чрез нея за собствените си провалени мечти. В Неапол обявяват конкурс за красота. У дома шият за София умопомрачителен тоалет от розовото перде на прозореца, черните обувки са пребоядисани с бяла боя. Избират я за една от дванадесетте "принцеси на морето". Награда е 23 000 лири, комплект покривка и салфетки за маса и жп билет до Рим. За столицата заминават двете с мама Ромилда и там се наемат в масовката на филма "Кво вадис", който се снима в Чинечита. Остават в Рим, взимат там и малката Мария. София неистово да се снима в каквото й падне - 34 филма за 5 години. Позира и на художници за комикси. Целта е да изхранва майка си и сестра си. Не жаждата за слава, а отговорността пред близките я тласка да пробива в киното. По това време тя започва да си търси и псевдоним, защото продуцентите не харесват тромавото Шиколоне. Първо става София Лацаро, а малко по-късно - по аналогия с нашумялата тогава Марта Торен, се превръща в София Лорен. Светът я забелязва през 1953 г., когато изигра Аида в едноименния филм опера. Там тя е боядисана като негърка и е "няма", защото ариите се озвучават от легендарната Рената Тебалди. Все пак физическите й данни и излъчването са много силни, а успехът - шумен. Щом взима хонорара за "Аида", София отива при вечно липсващия си баща Рикардо Шиколоне и му плаща един милион лири, за признае най-после бащинството си и на сестра й Мария. Превръщането си в истинска актриса София Лорен дължи на двама мъже - режисьора Виторио де Сика, неаполитанец като нея, и продуцента Карло Понти, който след много години и много перипетии й става съпруг. "Ти имаш сила, която може да те отведе където пожелаеш. Само, за Бога, не се учи на актьорство.
Учи се единствено от самата себе си," това е напътствието, с което Де Сика отваря пред София Лорен портите на голямото кино. В първия им общ филм - "Златото на Неапол", тя изиграва продавачка на пици. Не само красива, но и "истинска неаполитанка". С което веднага спечелва сърцата на италианците и започва пътят й хем на "звезда", хем на всенародна любимка. Общите им филми с Де Сика са 14. И почти всеки е влязъл в историята на италианското кино. Именно Де Сика й избира и харизматичния екранен партньор - Марчело Мастрояни, с когото създават незабравима филмова двойка. Техният дует в "Брак по италиански" е истинска класика. Най-големият й успех с филм на Де Сика е екранизацията на романа на Алберто Моравия "Чочарка". За играта си там през 1962 г. тя получава "Оскар". Любопитното е, че в началото Де Сика планира да даде ролята на майката във филма на легендарната Ана Маняни, а София Лорен вижда в ролята на дъщерята. Но Маняни отказва с думите:
"Та нима аз мога да съм майка на такава кобила!". Де Сика продължава да настоява и Маняни ядосано го съветва, че щом толкова иска да снима София Лорен, нека да й даде ролята на майката. Режисьорът така и прави. Успехът е зашеметяващ и превръща 28-годишната актриса в световна звезда. 4 години по-късно - през 1966 г., идва и личното й щастие. Тя най-после законно се омъжва за Карло Понти, с когото, според собствените й думи, е нераздлена още от 19-годишна. Перипетиите на тяхната любов също са като извадени от италиански филм. Когато се запознават, тя едва прави първите си стъпки в киното, а той е утвърден продуцент. Има обаче усет за нови лица и нови дарования. Именно той й осигурява договор с Де Сика. Младата неаполитанка явно веднага му ляга на сърцето, но двамата дълго крият връзката си, защото Понти е женен. След време спират да се преструват, дори заминават за САЩ като двойка. Но според тогавашните италиански закони разводът е забранен и Понти не може официално да се раздели с жена си Джулиана Фиастри. През 1957 г. Понти и София Лорен се изхитряват да сключат брак в Мексико, но Ватиканът веднага ги заклеймява. Драмата трае 9 години. Чак през 1966 г. изходът е подсказан от също измъчената от ситуацията Джулиана Фиастри. И тримата стават граждани на Франция,
където най-после се осъществяват дългоочакваният развод и моментално последвалата го законна свабта. През 1969 г. София Лорен ражда първия си син - Карло, кръстен в чест на бащата. Почти цялата си бременност актрисата, претърпяла вече няколко спонтанни аборта, прекарва на легло. Същото изпитание се повтаря и 4 години по-късно, когато идва и вторият син - Едоардо (в чест на драматурга Едоардо де Филипо). София Лорен го ражда, въпреки предупрежденията на лекарите, че това може да й коства живота. Днес 28-годишният Едоардо Понти е режисьор. През юни той започна снимките на първия си филм - "Между непознати", където играе и легендарната му майка. За нея това е стотната роля в кинокариерата й. Която сама по себе си е достойна за сюжет на филм. Неукротимата италианска звезда признава, че най-много от всичко на света цени семейството си - синовете си Карло (крайният вляво) и Едоардо (прегърналият я) и мъжа си Карло Понти (крайният вдясно). Носителката на "Оскар" редовно участва в церемониите по връчването на най-престижната кинонаграда. През 1999 г. именно тя подаде златната статуетка на сънародника си Роберто Бенини за филма му "Животът е прекрасен". Напоследък София Лорен се прочу и с книгите си. Особено нашумя нейният сборник "Спомени и рецепти" с инструкции за приготвяне на любимите й фамилни гозби, гарнирани със забавни случки от живота й.
Източник segabg.com
Статията е от 04.08.2001 г. но ми хареса и я публикувам послучай рождения ден на една от най-обичаните актриси!
http://margaritta.dir.bg/2003/sept/08loren.htm
Мисли на София Лорен
* Всяка жена, сядайки пред тоалетната масичка, става художничка и се потапя в света на изкуството. По-точно получава този шанс.
* Жената, която е твърдо убедена в своята красота, ще успее в крайна сметка да убеди в нея и всички останали.
* Жената, която не обича недостатъците на своя мъж, не обича и него самия.
* Красотата е в душата на човека. Мъжът може да срещне и най-голямата хубавица на света и пак нищо да не му трепне. А другата – с дългия нос и голямата уста – да го заплени завинаги. Но ако собствената ти физиономия те води до истерия, спокойно можеш да я смениш с помощта на хирурзи.
* Красотата е самоусещане и то се отразява в очите ти. Тя не е физическо явление.
* Мога да кажа “не” на дванайсет езика. За жената това е напълно достатъчно.
* Мъж, в който са въплътени всички най-добри качества, е същинско наказание.
* Най-големите ми подаръци от съдбата бяха моят ум и това, че се родих в бедност.
* Облеклото е най-простото средство за разкриване на личността.
* Очарованието е невидимата част от красотата, без която никой не може да изглежда истински красив.
* Почти невъзможно е да се намери жена, равна на мен.
* Прическата влияе на това как се подрежда денят, а в крайна сметка и животът.
* Простотата е същността на елегантността.
* Трудно ще станете неотразими, ако сте лениви и не вярвате в достойнствата си. Жена, постоянно мислеща за своите недостатъци, оставя и околните да повярват в тях. И обратното – уверената в красотата си, ще убеди в това и другите.
* Уверената в красотата си жена, ще убеди в това и другите.
* Характерът е най-важният компонент на красотата.
* Да вземеш втори “Оскар” в кариерата си, и всичко това, което ти минава през ума – защо си я получила, защо са ти я дали, амбицията, отдаването, жертвите, които правиш… Мисля, че това е най-прекрасният момент в живота ми. Никога няма да го забравя. Никога! Никога!
- See more at: http://jenskologia.com/2013/09/sofia-lore/#sthash.c2WnhMIF.dpufМисли на София Лорен
* Всяка жена, сядайки пред тоалетната масичка, става художничка и се потапя в света на изкуството. По-точно получава този шанс.
* Жената, която е твърдо убедена в своята красота, ще успее в крайна сметка да убеди в нея и всички останали.
* Жената, която не обича недостатъците на своя мъж, не обича и него самия.
* Красотата е в душата на човека. Мъжът може да срещне и най-голямата хубавица на света и пак нищо да не му трепне. А другата – с дългия нос и голямата уста – да го заплени завинаги. Но ако собствената ти физиономия те води до истерия, спокойно можеш да я смениш с помощта на хирурзи.
* Красотата е самоусещане и то се отразява в очите ти. Тя не е физическо явление.
* Мога да кажа “не” на дванайсет езика. За жената това е напълно достатъчно.
* Мъж, в който са въплътени всички най-добри качества, е същинско наказание.
* Най-големите ми подаръци от съдбата бяха моят ум и това, че се родих в бедност.
* Облеклото е най-простото средство за разкриване на личността.
* Очарованието е невидимата част от красотата, без която никой не може да изглежда истински красив.
* Почти невъзможно е да се намери жена, равна на мен.
* Прическата влияе на това как се подрежда денят, а в крайна сметка и животът.
* Простотата е същността на елегантността.
* Трудно ще станете неотразими, ако сте лениви и не вярвате в достойнствата си. Жена, постоянно мислеща за своите недостатъци, оставя и околните да повярват в тях. И обратното – уверената в красотата си, ще убеди в това и другите.
* Уверената в красотата си жена, ще убеди в това и другите.
* Характерът е най-важният компонент на красотата.
* Да вземеш втори “Оскар” в кариерата си, и всичко това, което ти минава през ума – защо си я получила, защо са ти я дали, амбицията, отдаването, жертвите, които правиш… Мисля, че това е най-прекрасният момент в живота ми. Никога няма да го забравя. Никога! Никога!
- See more at: http://jenskologia.com/2013/09/sofia-lore/#sthash.c2WnhMIF.dpufМисли на София Лорен
* Всяка жена, сядайки пред тоалетната масичка, става художничка и се потапя в света на изкуството. По-точно получава този шанс.
* Жената, която е твърдо убедена в своята красота, ще успее в крайна сметка да убеди в нея и всички останали.
* Жената, която не обича недостатъците на своя мъж, не обича и него самия.
* Красотата е в душата на човека. Мъжът може да срещне и най-голямата хубавица на света и пак нищо да не му трепне. А другата – с дългия нос и голямата уста – да го заплени завинаги. Но ако собствената ти физиономия те води до истерия, спокойно можеш да я смениш с помощта на хирурзи.
* Красотата е самоусещане и то се отразява в очите ти. Тя не е физическо явление.
* Мога да кажа “не” на дванайсет езика. За жената това е напълно достатъчно.
* Мъж, в който са въплътени всички най-добри качества, е същинско наказание.
* Най-големите ми подаръци от съдбата бяха моят ум и това, че се родих в бедност.
* Облеклото е най-простото средство за разкриване на личността.
* Очарованието е невидимата част от красотата, без която никой не може да изглежда истински красив.
* Почти невъзможно е да се намери жена, равна на мен.
* Прическата влияе на това как се подрежда денят, а в крайна сметка и животът.
* Простотата е същността на елегантността.
* Трудно ще станете неотразими, ако сте лениви и не вярвате в достойнствата си. Жена, постоянно мислеща за своите недостатъци, оставя и околните да повярват в тях. И обратното – уверената в красотата си, ще убеди в това и другите.
* Уверената в красотата си жена, ще убеди в това и другите.
* Характерът е най-важният компонент на красотата.
* Да вземеш втори “Оскар” в кариерата си, и всичко това, което ти минава през ума – защо си я получила, защо са ти я дали, амбицията, отдаването, жертвите, които правиш… Мисля, че това е най-прекрасният момент в живота ми. Никога няма да го забравя. Никога! Никога!
- See more at: http://jenskologia.com/2013/09/sofia-lore/#sthash.c2WnhMIF.dpuf "Красотата не е физическа. Тя е израз на твоята вътрешна хармония.""Да успяваш в трудна професия изисква предимно вяра в самия себе си. Това обяснява защо хора с посредствен талант и мощен вътрешен заряд изпреварват други с велик талант."
"След всичките тези години все още продължавам да опознавам себе си. Много по-добре е да изследваш живота и да правиш грешки, отколкото да играеш на сигурно. Грешките са част от цената, която плащаме, за да живеем пълноценен живот."
"Всичко, което виждате, дължа на спагетите." :)))))
"Жена ,твърдо убедена в своята красота,ще съумее да убеди в това и всички останали." "Ако никога не сте плакали, очите ви не могат да са красиви."
"Когато си майка, никога не можеш да бъдеш съвсем сама в мислите си. Майката винаги трябва да мисли веднъж за себе си и втори път за детето си."
За това й посветих този постинг и го направих с удоволствие :))))) Талант, дух, женственост и много още качества, събрани в един човек! Прегръдки и за теб!
Поздрави!Приятен ден!
Житейски път - пример!
Жива и здрава да е!
Хубава вечер!
Да бъде здрава!
А, че ще остане вечният символ за италианката, няма спор! :)
Хубави почивни дни, мила!
Поздрави, Майче!
Да бъде здрава!
А, че ще остане вечният символ за италианката, няма спор! :)
Хубави почивни дни, мила!
и излизаме от ситуациите по силни! Оценяваме и се радваме на малките неща!