Звездите обсипват небесния свод. Луната се зъби зад облак. Нощните феи раздават усмивки безброй. Мръщя се - като чорапче наопак.



Прекрачвам през прага на реалността, навлизам в света на тревите, където възможна е всяка мечта и тихо пристъпват сърнички. Оглеждам очите си в очите им плахи и питам ги как оцеляват?



А те със крачета потропват безстрашно и с глас на човек отговарят. - Не бой се, човече, от този живот ! Творецът ни път начертал е. Твори и обичай, препускай в галоп, че като вятър животът минава.





 

Красив стих! Поздрави! :)

на реалността светът е друг. Вълшебен, приказното е естествено, ти самият си приказен герой... Хубаво е.
Поздрав, Диди! :)

Затова да се докосваме до вълшебствата на Природата! Без тях животът ни би бил пуст.
Поздрави, Диди, затова докосване до светът извън нас и около нас!

Много ми хареса!
Изобщо цялото стихотворение е прекрасно!
Навътре и извън прага.
Поздрави, Диди!

За хубавите думи и че бяхте с мен отвъд прага. На мен ми харесва понякога да се пренасям във вълшебни светове, но се старая да бъда и в реалността. Някак си, тук е мястото, където може всичко!!!
Гошко, Мег, Ати , Кате, много сте мили! Прегръщам ви!

Още повече, че по принцип те харесвам, но искам сега да те преобърна с лицевата част - където цветовете са по-ярки, а детайлът се откроява ясно.
Не е лошо да сме герои от вълшебства, да минаваме границата, зад която всичко е реализирано и ни чака да му се насладим. Но пък, така има за какво да си помечтаем заедно, да си творим тук и да ни звънти в душата, нали?!
Лека нощ и една усмивка за нови приключения :о)

И без това рядко ми се случват вълшебства, но не се оплаквам, защото и в реалността има достатъчно неща, които те карат да възкликваш: Ауууур ама това истина ли е или сънувам :)))))).