Есенно признание

На този свят, в житейската гълчава,

най-силно съм усещал близостта

на три неща, които изброявам:

Любимата, Приятелят, Смъртта...

Любимата - със име и без име.

Любимата със много имена.

Зелена светлина, изгряла зиме.

Среднощно слънце. Утро със луна.

Задъхан вик в мълчанието пусто.

Бодлива роза на самотен хълм,

която ме ранява с нежно чувство,

че вечното изкуство не е сън...

Приятелят - различен и еднакъв.

Със свои грижи и със собствен глас.

Но който в радостта ми не е плакал

и не е пял, когато плача аз.

С когото двойно на света живея,

но без да бъда тъмно раздвоен,

с когото общо, под една идея

върви несъвършеният ни ден...

А пък Смъртта... За нея нямам думи.

Тя може да лети и да пълзи,

да влиза тихо в празниците шумни

и да крещи в най-тихите сълзи.

Да, има Смърт! Но нека е такава -

да свърши с мен, но не и със света!

И някой друг след мен да изброява:

Любимата, Приятелят, Смъртта.




Ти просто си длъжен...

В сезонните болки, в случайните свади,
в съдбовния възел на тъмни причини
безмълвно си казвам:
Не се изоставяй!
Не давай моторчето в теб да изстине!

От себе си махай ръждата набола.
Духа си напрягай до сетната става...
Не се изоставяй
на чуждата воля!
На свойта неволя не се изоставяй!

Не се изоставяй в прегръдка щастлива.
Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...
Издишвай мъглата!
В снега не заспивай!
Не спирай в средата на свойта посока!

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!


Раждане на извор

В памет на баща ми

Кой е виждал раждане на извор?

Земята се надига
пред очите ти.
И храстът неспокойно се люлее.
Тревата с пукот бавно се разтваря,
отключена от светъл звън.
Побягват ужасено черни мравки.
Пада камък.
И лудо бликва
неудържима
бистра светлина.

Това е изворът.
Обикновено земно чудо.
Понякога един живот не стига
да го видиш.
Щастливецо, отпий от него глътка,
дай му име!

Но никога не казвай,
че е само твой.
Той вече тръгна към морето.



Повярвайте – и кактусът е цвете!

Повярвайте – и кактусът е цвете!
И той цъфти!
След дълъг сън – веднъж.
Под шепите ни изумени свети…
Сега в пустинята навярно пада дъжд.
Или тайфун пред нечий сал притихва.
Или опал проблясва в тъмен ров.
Жесток човек сърдечно се усмихва.
И женомразец плаче от любов.
А може би сега куршумът парва
едно сърце в студената тъма.
Или пък нейде в нещо е повярвал
неверникът Тома…
Повярвайте – и кактусът е цвете!
Любима, само ти..
Поне сега си протегни ръцете!
Когато кактусът цъфти!

*******************************************************
Ако всичко е толкова просто

Ако всичко е толкова просто,
ако всичко е само за ден,
ще изтичам след теб, ще докосна
твойте устни със шепот смутен.
Ако имаме мънички роли
в тая стара пиеса - пак
ще те чакам с букет гладиоли
зад кулисите, в синия мрак.
Ако всичко е весела песен
и целувка в единствена нощ -
ще изрежа на стария кестен
твойто име със сребърен нож.
Ако всичко е тиха магия
и поток от коли те смути -
светофара с ръце ще закрия,
за да минеш царствено ти.
Ако всичко е толкова просто,
ако мога да бъда спасен -
от сърцето си високосно
подари ми единствен ден.

********************************************************

Като скрито в бутилка писмо...

Като скрито в бутилка

писмо

до брега на морето

всяко чувство

пристига само

до брега на сърцето.

 

Миг съдбовен.

Красив епизод...

То блести под лазура.

Но помни, че към твоя живот

го е носела буря.

 

То е слушало тъмния глас

на вълните високи

и над него

са имали власт

непонятни посоки.

 

Търпеливо е чакало с дни

в своя ден да го сложиш...

Приеми го. Или отмини -

 

ако можеш.

Красиви,преливащи от различни емоции стихове!
Благодаря за споделянето Диди!
Спокойна нощ!

Далеч от делничния бит...

Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани -
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда...
И слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Сега със себе си вървя.
Не нося шапка. Нито шлифер.
И дъжд по моята глава
почуква със потаен шифър.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина -
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина...
Аз също искам да летя.
А все на дребно се пилея -
между небето и пръстта,
загледан в делника, живея.
Нагазвам в меката трева.
Ръце размахвам сред простора...
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.

С удоволствие си припомних някои от тях ... Благодаря, Диди!
Мирна нощ!

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/16/georgi-konstantinov.212671

Хубав ден!

Беше ми трудно да подбера негови стихове, исках още и още :))))
Хубава вечер, Еми!

Ясно е :)))))) , че и на теб ти харесват! Хубаво е да споделиш мисли и емоции със сродни души!

Олелееее, колко отдавна е билоооо...! Много четох снощи, неуморим е! Много силни и истински думи! И аз ти благодаря!

Ехее, много хубави стихове има... Поздрави! ;)))

Прочети и още. Има много в нета, ще ти харесат! :))))

Непременно! :)

Добър поет - достъпен и разбираем. И аз го харесвам :)
Поздрави, Диди! :) :) :)

Чудесен подбор си направила, Дидке! и аз много харесвам Г. Константинов

ОСВЕН ТОВА
Не съм намразил още този подъл свят,
макар да виждам, че го заслужава:
богат елит и просещи от глад,
безсрамна алчност и измамна слава,
убити дарби и бездарници със власт,
клеветен дъжд над всяко честно слово…
Изглежда своя свят не съм улучил аз.
Но мога ли да се родя отново?

Не искам, мила, да живея омерзен,
макар да има за това причини…
Как трудно прави крачки моят ден!
И как прелитат моите години!
Но с тиха обич сред човеците вървя -
все някой има нужда и от мене…
Освен това, наистина, освен това -
теб нямаше да срещна
в друго време.

Поздрави за чудесния постинг!

Обичам го от много години, от времето в "Родна реч".
Поздравявам те за избора, Диди!

Бени, поздрави и от мен! И преръдки!
Вени, страхотен стих! Включвам го в Любими :))))
Кате, благодаря! Поздрави и от мен!

Георги Константинов е един от вдъхновителите за началото
на моите скромни поетични писания - много любим поет !
*
"Упрекван
в недостатъчна сърдечност,
сега си правя тъжна равносметка -
щях да обичам
цялото човечество,
ако не бяха
няколко човека..."
*
Да вярвам, че съм вечен е нелепост.
Безименна изгрява утринта...
Но моята любов е моя крепост,
която ме сродява с вечността.
Любов към слънце, дъждове и вятър,
към детски смях и поглед на жена.
Любов към всеки срещнат по земята,
понесъл във сърцето добрина.
Не думите, които съм натрупал,
не битката за хляба всеки ден,
а любовта под своя нежен купол
ще пази малък спомен и за мен.

Георги Константинов
И от мен :
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/11/jivotyt-mi-ne-e-poeziia-no-poeziiata-e-moiat-jivot-georgi-ko.575590
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/14/s-poeziiata-na-georgi-konstantinov.545430
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/20/georgi-konstantinov-na-67-godini-chestito.653963
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/07/30/da-spodelish.1134939

За прекрасните допълнения и за това, че споделихме емоциите си
"Да вярвам, че съм вечен е нелепост.
Безименна изгрява утринта...
Но моята любов е моя крепост,
която ме сродява с вечността.
Любов към слънце, дъждове и вятър,
към детски смях и поглед на жена.
Любов към всеки срещнат по земята,
понесъл във сърцето добрина."

Георги Костантинов наистина е чудесен вдъхновител, а твоята поезия е нежна, искрена, ЧОВЕЧНА!
Не думите, които съм натрупал,
не битката за хляба всеки ден,
а любовта под своя нежен купол
ще пази малък спомен и за мен.

Георги Константинов
И от мен :
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/11/jivotyt-mi-ne-e-poeziia-no-poeziiata-e-moiat-jivot-georgi-ko.575590
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/14/s-poeziiata-na-georgi-konstantinov.545430
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/20/georgi-konstantinov-na-67-godini-chestito.653963
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/07/30/da-spodelish.1134939
[/quote]