Внезапно срещна ме една тъга.
Усмихнах й се.
Не сме се виждали отдавна.
Тя, милата, не ме позна.
В очите ми надникна
и отгатна самотата.
Небето беше черно и беззвездно.
Залая куче. Тихо заваля.
Водата ме обгръщаше.
Не ме намокри.
После спря.
Полъхна вятър.
Нежно ме прегърна.
Нашепна ми, че е повикал славей,
а той дойде и ми попя.
Усмихна ме.
И после тихо отлетя.
Погълна ме отново тишината.
Със себе си останах да споря.
А този, който причини тъгата
не ме обикна и не ме разбра.
Състоянието е временно и се лекува със стих и музика.
vbox7.com/play:8d91a11ba6

"Водата ме обгръщаше.
Не ме намокри."...
Много образно.Хубав стих!
И честита пролет!

Радвам се, че ти харесва! Честита пролет и на теб! Цветовете на дърветата ще ни донесат усмивки и надежда :-)

Много красиво!
Тъгата е полезна, но да идва за кратко и бързо да си заминава :)
Някои хора не ни обикват, а после срещаме други, които пък ни поднасят слънца...
Важното е, че един ден се срещаме с тези, които също ни търсят.
Поздрави от мен и много слънце!

Слънце и за теб!!! Да те огрява отвътре и отвън! Разбира се, че тъгата идва и си отива. Аз дори я обичам, защото винаги ме довежда до мисли и заключения, които хвъркатото състояние не ми позволява да видя. :-)

Гласувам за постинга, но модераторите не го отразяват.